Много често възникват въпроси пряко или косвено свързани с дефиницията на понятието "хижа" -собственост, статут, начин на управление и стопанисване, условия на ползване.
Основното значение на думата носи в себе си най-вече смисъл за планинска локация на сграда. Първи са хижите на животновъдите в планините през лятото. В туризма, понятието влиза с появата на туристическото движение в началото на миналия век. Социализмът институционизира понятието и внася привкус на обществена собственост и обществено благо в него. Може да направя един аналог със санаториумите или почивните станции строени с държавни пари или пари на тогавашните данъкоплатци - нашите родители, а днес тези обекти, след неясни ликвидации и приватизации, минаха в части ръце, бяха просташко поосвежени и сега си плащаме по 100лв нощувката, за да се радваме на минералната вода или природата и удобствата, които навремето са били в полза на народа, но да оставим това настрана. Според уикипедия освен архитектурен вид, хижа означава планински обект с кафетерия и място за настаняване. В наши дни има пост социалистическо объркване - кое е хижа и кое не - хижата-общестено благо ли е или трябва да си плащаме сметката?
Понятието "хижа" означава "лека постройка". Има рибарски хижи, например. Като се каже "планинска хижа", обаче, се има предвид нещо доста различно. А именно, постройка в планината, служеща за подслон и изхранване на хора, намиращи се в планината с развлекателна и рекреационна цел. И подслонът, и храната, се заплащат. За разлика от биваците и заслоните, където подслонът не се заплаща (или се заплаща на доброволни начала) и храна не се осигурява. А и хижите, като цяло, предоставят по-комфортни условия за настаняване от биваците и заслоните. Важно е да се подчертае, че наличието на персонал (още повече пък - постоянен) съвсем не е задължително за една хижа - има хижи, които се посещават от собственика или упълномощен от него персонал само за поддръжка на хижата и доставка на продукти. Например - Gugihuete под Мьонх в Бернските Алпи.
"...ми няма звезди - то е хижа "
Ако е регистрирана като хижа официално и като получи категоризация, пак няма звезди... има еделвайси. Категориите са един, два и три еделвайса, като 90% от хижите в България влизат в категория един еделвайс, а нито една не влиза в три еделвайса (може би единствено новата на Мусала би могла), защото три еделвайса трябва всички стаи да са със собствени санитарни възли и прочие.
По закон туристическа хижа е самостоятелно място за настаняване за краткотрайно пребиваване на туристите; представлява масивна сграда в планината, в предпланински и морски райони, в природни и исторически местности, крайградски паркове и зони за отдих, архитектурно и функционално изградена, обзаведена и оборудвана за предлагане на основни и допълнителни туристически услуги.
Факт е, че законът е предпоставил отлика между хотел и хижа, но не е много ясно каква. Важното е, че от стопанска гледна точка законът не предполага никаква разлика. Никакви инструменти, чрез които чаят да е безплатен или супата да е 1,50, а не 3 лева. Напротив, даже данъчните изисквания са такива, че и безплатния подслон може да искат да обложат - при една проверка, като намерят повече хора в хижата, отколкото е декларирания капацитет, веднага обвиняват за укриване на приходи и не приемат по никакъв начин, че някой може да е пуснат да спи без пари, било то дори и на стол или на пода. По същия начин искат и за всяко заредено с фактура чайче да се покаже как е продадено и какъв данък е платен, а недай си боже при проверка да намерят продукти, които са заредени без фактура... При положение че при хотелите и хижите икономически нещата са поставени по един и същи начин като изисквания, като възможност за реализирането им са неравностойни. Така е в България, където на хижата се гледа като на място за купон и пиянство, а не като туристическа инфраструктура, която да привлича едни от най-платежоспособните туристи и то само с красотата на природата. По принцип се очаква на хижите да е по-евтино, но в същото време те са на по-недостъпни места и за разлика от хотелите не ги снабдяват дистрибутори в града, ами трябва сами да се снабдяват. Следователно - по високи разходи и по-висока себестойност на продукта, който накрая трябва да е по-евтин...
Но от друга страна една „истинска хижа” трябва да осигурява подслон в планината и нощувка на заблуден турист, като това не трябва да се отказва! Враждебното "Няма места" е абсолютно недопустимо. Трябва поне стол да ти предложат.
По отношение на това дали хижите са търговси начинания или не - зависи. Има хижи, които са изцяло частна собственост (например хижа FXB във Валезанските Алпи) и явно се печели от тях. Има хижи, които са на дотация от бюджетите на алпийските клубове, от които се стопанисват.
Истината за България е „безкомпромисна икономическа логика”, затова и много хижи не работят. БТС няма субсидията на ТОТО-то, на която е разчитала, а туристическите дружества са изпразнени и от хора ентусиасти, и от финанси, предприятията, пък собственици на подобни обекти нямат излишни социални фондове. Така продукцията на 1700 надморска височина и на 30 км от населено място и предвид капацитета на хижа- 20/30 човека и спорадичната заетост идва на много висока цена, а очакванията на хората са да е евтино. Това обаче е невъзможно и създава конфликт. А хижата си иска поддръжка - материали, труд и логистика. А на самарянство за такива неща не може да се разчита, те трябва да се плащат. Въпреки че хижа „Ехо” и „Вазов” демонстрира как това може и да се случва, отчасти.
Източниците на пари може да са два: приходите на туристическото дружество от други дейности (а не от самата хижата) и приходи от самата хижа. Така е в Швейцария. Цената на нощувка в хижите варира, но е около 1/3 от цената на нощувка в тризвезден хотел за нечленове на Швейцарския Алпийски Клуб и около 1/4 за членове. Говорим само за нощувката. Предлагат и полупансион (с вечеря и закуска). Ето цените в хижа Тешхюте: http://www.taeschhuette.ch/ За жалост сайтът е някаква JAVA и трябва да се кликне на Ubernachtungspreise, за да се видят цените. Предлага се баня с топла вода за по 5 франка на човек (около 6.50 лева). Тоалетните са вътрешни. Вечерята обикновено е месо на фурна със сос или някакво месно руло (пак със сос) и зеленчуци с макарони за гарнитура, десертът е някакъв компот или пастичка. Обикновено се сервира допълнително - всичко сготвено се изяжда, не остава за другия ден. На закуска - сирене, салам, сладко/мед, чай, кафе, хляб/ - почти като на „Рай”. Има лафка с бира, вино, сладкиши, вафли, шоколади и прочее. Хижата свети от чистота. Доставките са с хеликоптер. Една хижа има ежемесечни разходи в десетки хиляди левове за ток, фонд работна заплата, осигуровки, данъци и какво ли не, които туриста не забелязва, като дойде за един ден и си замине. Но в останалото време като стои празна, особено сега с това безснежие, хижата се движи уверено надолу по пързалката към фалита, и не може да си позволи да работи на по-близки до себестойността цени...
Казвам това просто за да подчертая, че в планината може да има достатъчен комфорт и чистота на съвсем достъпни цени, при това без никой да се прави на майка Тереза. Наистина, по хижите в Западна Европа има много висока посещаемост, но мисля, че в България посещаемостта съвсем не е критично ниска, а с подходящи мерки и правилни инвестиции в така наречения „алтернативен туризъм”, съвсем скоро ще трябва да си правим резервации за хижите. Затова си мисля, че ако туристическите дружества започнат да развиват и комерсиална дейността (например да поддържат коловете на зимната маркировка, или мрежата от пътеки в района, или да поставят и подновят предпазните парапети с нови стоманени въжета, като Via Ferreta или http://www.viaferrata-bg.com/ ), възвращаемостта от хижите ще се увеличи до някаква разумна стойност, като наред с това се подобрят и условията там. Трябва да се назначат хижари, а не алкохолизирани добермани. И в хижите да се инвестира, а не от тях да се източват пари. Защото, както усещам, сега става точно така - правят се неясни концесии, разни полукриминални типове купуват хижи, кой пие, кой плаща - не е ясно.
